StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,126
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,025
   Коментари: 320,685
   Точки: 2,658,159
   Съобщения: 157,023
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,687

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Присъствие



Празник; клас; цветя; оркестър - за всеки е мечта,
след тридесет години, да идеш на среща с младостта.

Спомена в мъглата на годините дали ще изясни:
кой, защо и кого е харесвал в училищните дни?
С престижните професии улучили целта,
крачките уверени ще танцуват във нощта.

Мечта от лета отминали да докоснеш с танц сърцето,
на момичето което от съдбата твоя бе отнето.
Да наметнеш раменете й с длани в нощния хлад,
и да възкръсват мислите ви от живота млад.
Годините са заличили много, но ще те намеря в тях,
моето момиче и влюбения момък който бях.
Помня, през чин един в класа стоеше, не бе далече,
но как епохата от лозунги ограби мен, а теб отвлече!

Защо между поканените са само учители любими,
които години окриляха всеки с поглед,дух и думи?
Къде са “будителите” с показалки като бухалки,
с тях личности всестранни изграждаха от децата малки.
Ежедневно вграждаха в ума ни закони,теореми,
дума не допускаха за чувства и свободни теми .
От стенвестници ни стреляха с “братска” любов,
и заравяха младежки копнежи в гробния ров.
Крещяха лозунги за нова любов революционни поети,
но се кланяха на парвенюта с партийни билети
Във века на мумии лежащи разложени във пантеони,
да им се кълне в любов, власта задължаваше милиони.

Строихме здраво, но какво не стигна, та се срина този строй?
Няма ли кой да отговаря за вината. Или има? Къде е той?

Омразната за всеки тиран Свобода, беше набутана в яма.
Научно описана, но я усетихме чак когато нея я няма!
Завзеха ума на деца и младежи, но не и „зрънцето”,
на любов пулсираща, като цунами в зова на сърцето.

Разделяме се един по един завинаги приятели,
но мразя да ни сочат на строя гнил за жалки наематели.
С мнозина в тази епоха разбихме тухла вековна в стената
на мавзолеите с мумии, които забраниха душата.

Ще откъснем от сърцата си свободата оцеляла в тази борба
и любовните чувства нецелунати от човешка съдба.
Ще прехвърлим с тях „зрънцето” зад гилотината на тази стена
за да живее любовта свободно в кръвта на нашите деца!

Простете, че на тази среща ще бъда липсващ в този клас,
извинено отсъствие ми напишете на масата пред вас.
Обещавам - ще бъда постоянно присъстващ, щом знам това,
че чувствате като мене: миналото и бъдещето точно така!




23 Май 2014 г.







vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2014-05-21
прочитания: 87
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход