Тук зад решетките
се чувствам добре
малко тясно е
не виждам небе
не виждам звездите
не чувам смеха им
рисунките им мамещи
не виждам
и щъркелите как си тръгват
и гарваните как остават
и гълъбите как се чудят
в коя камбана да разбият
гърдите си
не виждам...

Осъден съм на смърт
за мълчание...

Без обжалване
без последно желание
без внезапна амнистия
просто смърт
окончателна
и заслужена

защото мълчах...

Мълчах
когато ме прегръщаше
ръцете ти когато
обладаваха лицето ми
сълзите ми когато пиеше

мълчах

когато ме целуваше
не само с устни
с цялото си тяло
когато ме обливаше

мълчах

когато ме събуждаше
с коси върху гърдите ми
рисуваше неземно златни
кадифени улици

мълчах

когато ме приемаше
във топлата си женственост
и по гърба ми кърваво
пълзяха котешки следи

мълчах

когато ме зовеше
пресипнала от викане
срещу талазите на вятъра
и сивите камшици на дъжда...

Мълчах...
И пак мълча...

Заключен зад решетките
на свободата си
очаквам смъртната присъда
и пазя
онази последната дума
за мига
малко преди да умра...

04.09.2007