Усмихнах се на слънцето,
а то е цял магьосник днес –
от сутринта припряно
през стъклото ми наднича.
И леко ме погалва с поглед нежен,
да ме събуди рано, иска.
Придърпах одеалото
и през глава завих се.
Не ми се ставаше –
и днес, в неделя. Но то,
като че бързо се усети, и под
завивката се шмугна преди мене.
Хихикаше си... И песничка
запя за пролетта ни...
С кокичета окичи ме, а после
със птиците ме пусна да летя.
Разбрах тогава колко значи
усмивката ти, толкова щастлива.
О, не ми се става още,
но някой май почука на вратата:
- Излизай да ме срещнеш, Пролетта съм.