Принцът-мрак превземаше смеха

и светлината пиеше ми жадно,

звездите бално чупеха крака

и падаха във мрежите му хладни.

Предрéшен като мил чудак

надеждите натика във пантофка.

Каляската наивно не разбра,

кой кой е в тази постановка.

В очи ми хвърлил есенни листа,

безкрайно-дълго с феята танцува.

А Пепеляшка боса във снега,

вълшебните си приказки сънува.

Сълзите, даже не разбрах,

кога във диаманти ги превърна.

Опита и сърцето... не можа,

безценно бе... и го изтръгна.