Принцът е невинен

Да не заспиваш? Май със глас си сънен.
Ех, аз пък! Посред нощ защо звъня!?
Какво ми казваш ? Току- що си станал?
Не било нощ, дошла е сутринта...

Наспал си се? Аз пак не съм видяла,
как тази нощ се е изтърколила...
Не съм виновна. Той, сънят, ми бяга...
Не съм си лягала,не съм го крила.

Да те оставя  да се донаспиш ли...
нали денят почивен е все пак?
Когато станеш, ще ми позвъниш ти,
че ще съм заспала- да не те е страх!

Не ми се карай! Да не съм принцеса,
та да ми е нужен стогодишен сън...
Той, принцът, мъж е с лъскава метреса,
а самотата  е вечният ми звън !

Разбрах те. Искаш да ти обещая
поне за час един днес да полегна.
За принц и за целувка не мечтая,
но  просто на съня съм непотребна!

Понякога за малко ме унася .
Не съществува принц за моя сън...
Сама заспивам и сама се будя...
Кой ми е крив,че лесна аз не съм!

Антоанета Александрова

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf