Когато нощем, от морето,
задуха топъл, нежен бриз
и по небето, до безкрая,
се ширне звездният керван,

отварям портите на Рая,
да минат хергелетата слова,
а някъде съвсем накрая,
наместо точка, изгрей луна,

започвам бурно да рисувам
най-обикновените неща,
които правят от живота
разпенен, мощен океан.

И съм така щастлива,
унесена във своя свят,
че всяка дума се разлива
и влива тихо в нечий блян.