Приказка за една русалка
/край/
На сутринта слънцето изплувало от океана в пурпурна позлата...
Видяло две влюбени създания – биели им в унисон сърцата.
Лежали на брега в прегръдка пламенна, пленителна, прекрасна...
Обичта горяла помежду им като пещ – ситуация естествена и ясна...
Така изминали години: две - три... Не знам, но русалката усещала тъга
в очите на младежа. Нещо го гнетяло... Не споделял нищо с нея той сега...
Тя молила го да разкрие сърцето си пред нея, за да му олекне и помогне:
дарила го с много нежност - мъката си някак да преодолее и я превъзмогне.
Накрая той признал отчаян и сломен, че я обичал безумно и с любовта й бил богат,
но много би искал да се върне там, откъдето е дошъл – неговият изгубен свят!
При тез жестоки думи на русалката й причерняло, паднала в несвяст,
а той я вдигнал с ръцете яки и отнесъл я под сянката на кичест бряст...
Донесъл бързо изворна вода, поръсил й челото нежно, изтрил го с кърпа влажна –
станало му мъка, разбрал мигом, че за него тя е всичко – най-желаната и важна!
Дори измислил план, чрез помощта, на който, реализиран, да може някак да успее,
да запази любимата навеки и само с нея – до сетен миг щастливо да живее!
Помолил за помощ и подкрепа – за да смени походката си човешка и моряшка,
тя да поиска от могъщия си татко да го дари със здрава и гъвкава опашка...
Признал й, че готов е в името на любовта велика, да я последва – дори в океана,
а той дал си сметка, че така ще е най-добре – взел решение, твърдо като стомана...
Надала вик на радост и безмерно щастие русалката клета. Целунала го блажено,
а после извикала баща си. Показал се той гордо и величествено. Изгледал го студено.
Тризъбецът размахвал гневно...Чул за обичта им свята и молбата му гореща...
Поуспокоил се царят на морето. Приготвил се за магията изкусна и зловеща.
Намазал нозете на моряка с отвара от продукти, взети от морския и вечен необят:
краката започвали да се преобразяват. Те ставали опашка – без възможност за обрат.
След това ги благословил и на брега венчал... Гмурнали се като семейство ново.
..............................
Минали безброй години...Около тях весело плували прелестни и мънички русалки,
а за мен остана по-трудното - да ви съчинявам някакви си детски и наивни залъгалки!