Приказка за една русалка
/с незавършен край/
Преди много години сред необятната морска шир
живяла нежна русалка, която си играела безспир.
Гмуркала се в дълбините, веселила се с делфини,
правила си огърлици от перли и морски раковини...
Един ден небето посивяло... Извил се страхотен ураган,
в далечината съзряла бедстващ кораб в бурния океан.
Заливали го вълните една след друга с невероятна мощ,
не след дълго за част от екипажа настъпила... вечна нощ.
Колебанието й било кратко. Храбро гмурнала се в миг
към един удавник, който надавал тих, сподавен вик.
Обгърнала го нежно с ръце. Извела го до спасителния бряг.
Но нещо непознато трепнало в нея: поискала да го види пак.
И чудила се какво е станало – нещо странно завладявало сърцето...
Гледала света различно... По´ друго й се струвало дори небето.
Защо ли слънцето било станало сякаш по-красиво? Океанът – нов?
Дали пък не е онова чувство, което хората назовавали “любов?”
Не знаела какво е, но била щастлива: с тръпка непозната.
Не спяла вече нощем. Чувствала се въодушевена и крилата...
Решила с малко страх да се отбие при странника веднъж,
било й любопитно да си поприказва с този хубав мъж...
Приближила се до острова пустинен и отдалече, крадешком –
гледала как прави от корабни останки свой приличен дом...
Отново усетила непознатото отвътре: бил снажен и красив.
Погледът му ведър омагьосвал…Пеел песен с глас звънлив...
По случайност или пък – съдба, поглед към нея той отправил:
онемял за миг очарован, възхитен. Знак да дойде й направил...
Приближила се сковано – сякаш вдървена била нейната опашка...
Тръгнал към нея с походката си стегната, бодра и моряшка.
Разменили си по няколко думи любезни, нежни и сърдечни,
а после дълго говорили си за нещата от живота – простички и вечни...
Океанът бил тих и ласкав... Нощ паднала... Били пленителни звездите...
Нещо ново и вълнуващо се раждало... Плът и кръв придобивали мечтите...
Вълшебство, страст и огън възпламенявали душите. Бездиханност... Топлина...
За първи път тя опознала красотата... Почувствала се ...почти истинска жена!
.....................................................
Това е в общи линии приказката кратка, поучителна и с елемент вълшебен...
Приемете предизвикателството – допишете я с края, както ви хареса и сметнете, че е потребен! ••••