Във този динамичен вълчи свят
белязан с миризмата на страха
там, някъде в гората мрачна
пасеше тихичко една овца.
Тя сякаш нищо не разбира
на вид такава - глуповата
пасе си кротичко, безгрижно
глава завряла във тревата.
А някъде встрани от нея
сред тъмен мрачен гъсталак
очи проблясват с хищен поглед
на страшен вълчо - единак.
Видял обяда си гладника
започва тихо да прилазва
с усмивка вълча, страховита
зъбите остри си показва.
Достига близо до овцата
и вече готви се за скок
обаче... странна е съдбата
и дава всекиму урок.
Разцепва трясък тишината
след него - втори, трети
вълкът усети болка непозната
и погледът му спря да свети.
Там - зад отсрещните дървета
ловец доволно се усмихна
отиде, взе въжето на овцата
и тръгна, а гората пак притихна.