StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,689
   Потребители: 12,331
   Автори: 3,987
   Коментари: 305,983
   Точки: 2,626,827
   Съобщения: 143,441
   Лексикони: 4,478
   Снимки: 10,755

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Причастие по залез

Тук е невъзможно зелено и тихо.

Не е тихо. Като Господ е нямо,

като благодарна вечерна молитва,

като спяща детска къдрица на рамо...

 

Само вятърът мудно похърква

под незрялото грозде, на сянка.

Сухият хълм, като купол на църква,

жадно сбира бездомните гарвани.

 

У дома е задушно, но толкова светло.

По лъчите спомени леят капчуци.

През няколко двора лаят на псета

молитвата тиха на нафори чупи.

 

Не зная как остарях, а не пораснах.

Тук съм сега – отречена сянка на луд.

И съм малка от радост и щастие,

и причастие вземам в най-топлия скут.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2018-04-30
прочитания: 79
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход