Без твоя дъх, без устните ти, усмивката стаили.

Когато ме целуваше с тях нежно, до забрава,

Отлитах в небесата аз... но вече теб те няма.

Напусна ме, остави ме без тебе да живея,

И убедена бях до днес – сама ще остарея.

Познала най-доброто с теб, сравнявам всички с тебе.

Себични, недостойни теб са те около мене...

Но ето, появи се той, от господа изпратен,

заля ме с обич и денят престана да е празен.

Пак няма да е той за мен, не е на мен обречен,

но, миличък, недей, мълчи, животът не е вечен.

Изневерих ти... за израз на любов използват се телата.

При теб ще пратя някой ден аз само си душата.

Ще ми простиш, аз зная, ти много ме обичаш,

както простих и аз, че на без тебе ме обричаш.

Отгоре виждаш ти сега дали постъпвам вярно,

дано да не греша аз... ти ме коригирай по-отрано.

Обичам те, съкровище, макар да си без тяло

и чакам да ме прибереш при теб... облечена в лилаво.