Болезнено съзнание в мъгли...
Очите ми се взират с усилие
да прозре светлина с въздух чист,
но само сърцето не мълчи...
Така искам за заменя с нови думи
тези поникнали плевели,
здраво вкоренени луди, в душата ми
непрогледност изплели...
Останала сама надеждата моя,
протяга ръце изподрани
през бодливи шипове в боя,
да ме отведе избродирана...
През реката на чистата вяра
да доплувам в израстване,
където цъфти с вълшебен цвят
любовта ми в очакване...