Какво ти е?! Отново се преструваш,
че не те боли... Просто съществуваш –
в несбъднатия свят на своите мечти,
понесъл бремето на чуждите тегоби.
Нали ми каза, че навярно си щастлив?!
Не ти личи. Кога си се усмихвал скоро?
Свободата не е птиче във кафез.
Поиска си я, после я зароби,
в прегръдката на нейните окови.