Да докоснеш спомена,
дори режещ като бръснач
тогава сладката болка
бързо се втурва във бяг.
В говорещата тъмнина
сам със себе си се любиш,
оживяват образи облечени
в чувства страхливо неизречени.
И някоя стара песен
те отвява много надалеч
говорейки с ритъма на
вибриращата ти сърцевина.
Екзалтираш-тръпнещо,
емоцията преражда се
в наслада, споменът се
оцветява и сгрява вродената нега.