В душата ти, нестинарка танцува
по жарава от скътани спомени,
рани и болки ритуално събува,
от вятъра, да бъдат прогонени.
Очите ти, две капки топло кафе,
понякога в дъждовни преливат…
Попива ги тихо, зажадняло море,
пази тайните, които те разкриват!
Ръцете са два житни класа – хлебни
слагат в нощвите на живота брашно.
Ушиват от дните дрехи потребни
с гайтани от усмивки за добро!
Сърцето ти, китки в пазва прибрани
трепка от радост или вехне в тъга.
Наздраве! Честита бъди, мила Ани!
Отвори, щастието чука на врата!