Сълзите онемели
тихо се преливат
в пресъхналите облаци
на дрипаво небе.
Олекват думите,
които плетяха мост
към нежни светове.
А, мислите,
политат полудели
в един жесток и нескончаем танц.
Дните ти, едва са преживели
заложен на комар баланс.
Окаменяват чувства.
В теб е празно.
Наблюдаваш,
как лудо се върти светът.
Завихря те
спиралообразно.
С последната си воля
избираш да летиш.

Политаш.

Прегръдка на торнадо.
В окото му се целиш
с топлия си дъх.
А то, те изковава
с якост на желязо.

Душата ти, 
е само стон
и недописан стих ...