Когато Слънчо те погали

и Вятърко те нежно милва,

приятелко, кажи разбра ли

днес колко си щастлива.

Денят е слънчев и прекрасен,

унесен някак аз притихвам,

отново на любовта подвластен,

премрежил поглед се усмихвам!

Зареял поглед в небесата,

пристъпвам някак аз унесен,

отново вярвам в чудесата,

живота по-хубав е от песен!

Пристъпва с плаха стъпка

дълго очакваната Пролет.

Усетих пак онази  тръпка

и отново са мечтите в полет!