uFeel.me
Предизвикано от песента на една жена
Автор: inamay,  24 юни 2008 г. в 00:00 ч.
прочити: 403
Извикай ме, хвърли ми тази болка
не карай повече щурците да я свирят
пустиня е, безвремие в оазис…
а кладенците в ниското се палят…
Вълна от пясък ми хвърли
та тази флейта да разполови…
и струните на бялата китара
да се разкъсат в две предпочитания -
преди да съм отрекла
и в своята понесена съдба…
Бряг… кое изтича?
Ръката на кого изрича своето “Върви!”?
Кое е ехото отсреща? Ти?...
Хор от звуци и невъзможността
да си сред тях… мираж…
от жажда да дочакаш…
този дъжд се изваля 
в небесните покои…
а тук е нощ на славеи…
Изпепели очите ми, 
защото те погледнах
и оттогава само нощите очаквам,
изпълнени от твоето присъствие…
Не ме напускай… а аз препусках…
и пътят не прекъсваше,
а скоростта – стена от питащи дървета…
и искам да се свърши онзи хълм…
Не ме напускай… сляпа съм…
ще ослепее и душата ми от неизричане…

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me