Нещата съвсем не са такива,
каквито в очите ти преливат.
Отдалече аз сякаш съм щастлива,
но дъгата е капчицата сива,
когато погледнеш я отблизо
преди да е духната от бриза.
Простичка зрителна измама,
начин да скрия за проблема,
че вечно са дните ми на пръсти
и лавират из облаците гъсти,
а бягството от тях е невъзможно
във време, толкова тревожно.
Но крило на птиче щом одраска
неволно щастливата ми маска,
ела и подръж ме за минутка
преди да се слея със капчука!
Цветанка Тупанска