Между слънцето и луната,

се  настанява светлината.

И неусетно черното мастило,

със синева се е сменило.

С всяка минута се разрежда,

цялата земя сякаш поглежда.

Отваря своите морни очи,

преди  слънчевите лъчи.

От всякъде лъха прохлада,

измъкваме се сякаш от ада.

Синевата май и тя изчезна,

а хоризонта - огнена бездна.

Подава се огромното светило,

а цяла нощ къде ли се е крило!?

Вече е ясно мрака е победен,

настъпва новият светъл ден.

Този миг не бих го проспал,

той е като булчински  воал.

Без тъмни облаци по небето,

пълни ми се до горе сърцето.

Това утро отново ме озари,

и с вяра и любов  ме дари.

Опитайте и Вие. До късно не спете,

и от тази енергия се заредете!

20.06.2012 г    Н. Василев