пак ще влезем във нашата стая любима

пак ще чуем гласа на приятели мили

и пак в този весел глъч ще ни свари -

Тя - със усмивка блага и мила.

Пак ще си спомним за дните , в които

мечтаехме за високи върхове,

когато сериозно залягахме всички

над книжки, домашни и какво ли още не...

Но искам, ах , Боже, колко го искам

да бъде някак си не както преди,

а малко по-весело и малко по-истинско,

както например е в наш\'те игри!

Аз искам душите ни пак да се смеят,

да пърхат във нас пеперуди и с глас

да говорят мечтите ни както умеят

и цветя да разцъфват заедно с нас!

28.08.2008 г. ,  Велико Търново