Душа мъчително притихнала

от  предусещане зловещо…

Сякаш всеки миг застинал е

и предрича нещо неизбежно.

Ужас с полъхът се носи,

помръкнал е светът внезапно

и съмнения нахлуват мрачни

за страхове отречени отдавна.

Всеки стон издава болка,

напомнят усмивките ирония,

и интуиция във тъмни краски

витае с мистериозната агония.

Тягостно, безумно чувство

сетивата тиранично обладава.

Навярно ще изгубя нещо

или човешка слабост надделява...