Стотици пъти бе възпирана,
от погледите хорски вечно крита,
незвана, нежелана и презирана,
подтискана и в отчаяние обвита.
Тя толкова ранимо малка бе,
а колко много мъка бе събрала,
невинна като ангел на дете,
и грешна като вещерица бяла.
Тя беше чиста, свята, светлина,
родена от изстрадала жена,
незвана, нежелана и сама,
болезнена, пречистваща сълза.