Утрото - почти изкукуригало,
като глас от викане изтръпващ.
Стълбите са криви като минало.
А телата - болни за прегръщане.

Мразя се, защото те обичам.
Лъжа. За да мога да си вярвам.
Нищо не поисках. Исках всичко.
Правя ти море. И ставам Варна.

До морето свършват всички улици.
Плажът - бял, солен и безработен.
Спящите сънуват, че съм блудница.
Будните - че си бездомен.