на Анелия
Просмуква се горещото. Събира се
и тупка по земята като восък.
Навярно ветровете са нанизали
балончета от пролетните локви.
Навярно са отвлекли най-зеленото
за своята прелитаща трапеза.
Изсъхналите капки са предверие
за всички дъждове, попили в тебе.
Ръцете ми са влажни. Бързи! Сприхави!
Пусни ме вътре! Искам да съм топла!
Щом къташ дъждове, ти пазиш свитото
утробно венчелистче на живота.
Развий го. Какавидата е истинска,
когато вдишва прах от пеперуди.
Горещото е стрък презряло жито,
посети семена. Покой пред бурята.