Повтаря се сцената на слънцето,

което залязва в дълбините на нощта.

Нашата мелодия пак звучи.

Счупеното радио пак долавя

изгубените вълни на времето

и влачи, и плаче... плача и Аз...

Музиката ни връща в миналото!

началото слага прещракването

На изтритата плоча на грамофона...

Изтрихме мечти, а бъдещето

Заварва ни пак сами в чакането -

Стоим на балкона и говорим по телефона...

Съдбата отново дава заето,

Ваучeр нов трябва да заредим,

Последен sms на сърцето

С разговор- едва ли ще се променим...

Повтаря се сцената на слънцето -

най-скъпоплатения актьор залязва.

Прожекторите сега бият върху нощта...

Изтрити са мечтите и бъдещето

И всичко останало ни показва -

Обречени сме на самота!!!!

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

  автор: lamarin

  раздел: Лирика -> Друга поезия

  публикувана на: 20.01.2007 г.