Този стих има моята плът –
той е зрял дълго време у мене,
мое дело е трудният път
от зачатието му – до рождението.

Но когато звъни тук, край мен,
тази моя камбана-надежда,
аз се вслушвам – и съм удивен,
и в самата му същност се вглеждам,

че от моите думи звучи
чужда мисъл – такава, която
аз не знам.
И ме гледат очи
непознати – и странно познати.

И разбирам, че има у мен
- като отглас, от вятър понесен, -
стих на някой по-рано роден,
но оставил сърцето си в песен.

И разбирам, че всеки поет
своя стих в обща книга ще впише –
аз съм Яворов тъжен куплет,
аз съм Ханчево светло двустишие...

И дори да завърша с това
- двайсет книги на лоша хартия, -
някой друг мои прости слова,
мой куплет в своя стих ще открие.

Тъй ще бъде.
Предчувствам го. Зная.
Всяко бъдеще е повторение.

Аз съм малко Марина Цветаева,
малко - Блок, много малко – Есенин...