Не искам да съм там,
където съм отгоре, а
ти отдолу сам!

Стани, бе човеко, моля те
недей така!

Не знам какво е майка и баща
да изгубят родната душа!

Не искам и да знам повярвай ми.

Обикалям търся те, къде си ти бе?
Поглеждайки във тез очи затворени,
безмълвени, завинаги.

Не искам твоето лице,
със черна лента да стои на някоя стена.

Толкова години ти ми беше като брат,
приятел най-добър, приятел най-признат.

Стани, бе човеко моля те недей така.

Само как говореше и във
всичко смисъл ти намираше, а
аз казвах ти да затвориш таз уста,
но не бе човеко не за винаги

Помни годините изминали,
не знам какво да кажа,
приятелю мои,
СБОГОМ МОЙ ЧОВЕК!