StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,769
   Потребители: 12,417
   Автори: 4,034
   Коментари: 322,780
   Точки: 2,663,854
   Съобщения: 168,288
   Лексикони: 4,503
   Снимки: 10,713

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Посветено на дядо

Остави ме, отиде на небето,

не се сбогувах с теб дори,

но ти винаги ще си ми в сърцето

и любовта към тебе ще гори.

И винаги до края ще те помня,

как искам да се върнеш ти отново,

сълзите си аз тихо роня,

че не можахме да си кажем...сбогом.

Ако можех, искам да те върна, 

да докосна твойте ръце, 

много силно аз да те прегърна

но сега е тъжно моето сърце... 

Не можеш да се върнеш, зная, 

но аз все още сякаш те усещам там, 

в твойта тиха, празна стая, 

където все стоеше сам. 

Празно е без тебе в сърцето, 

искам за последно ти да ме прегърнеш, 

но отиде там от където, 

не може никога да се завърнеш. 

И толкова е силна празнотата, 

че плача скришом, не отричам, 

а в мен, измъчена дори душата, 

че не успях да кажа за последно, колко те обичам.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2020-01-04
прочитания: 72
точки: 6 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход