Роди се в уж прекрасен свят,
а те му зачислиха кръст.
Помъкна го с младежка страст
на слабия си, хилав гръб.
Разнасяше го на игра.
Твърдеше, че му е късмет,
но кръстът взе , че натежа
и го превърна във поет.
Сърцето му се разбунтува,
мечтата го опияни,
наточи брадвата си с думи,
насече кръста на трески
и го запали. Луд,разколник-
тълпата сочеше го с пръст,
а той говореше за полет,
чертаейки в небето път.
Сломен от болки, глад и жажда-
останал само по душа,
поетът шепнеше уверен,
че има право на крила.
Умря в един абсурден свят-
посмъртно бе признат за гений,
но аз го чувствам все тъй жив,
крилата му щом никнат в мен.