Тази нощ изгубихме земята.
Останаха да светят белите и кости.
Дърветата ги няма, няма я тревата,
с теб ще бъдем последните и гости.
В тази нощ, като кладенец студена,
когато ще сме толкова излишни,
под старото замръзнало вретено
на земята - красива и предишна,
само ние ще вървим така
към хоризонта, който ще засвети
и без да пускаш моята ръка
под восъчния натиск на небето,
ще откриеш корените плодни,
когато някога било е лято
и още си е дишала свободно
и се е въртяла с нас земята.
Съмна, но не ми прави закуска.
Силата е в нас, омесила тестото,
която само смелите допуска.
Тази нощ намерихме живота.