Разчупих те и те нароних на трошици, напълних шепите си с теб и ги протегнах, съмнението стрелна ято гладни птици и закълваха стръвно... глухо, нямо гледах как си отиваш заедно със болката, как слабостта ми се прелива в сила с дванайсет коня вече е двуколката, дванайста чаша вечност се излива над миналото ни, горещо бъдеще, топят се ледове, изплуват гробници, безпътия се сблъскват с кръстопътища и зейват рани като пропасти оголени. Последната троха ще е за тебе... като от урна разпилян, животът, както знаеш няма стреме, падне ли Ин, пропада и Ян.