Разчупих те и те нароних на трошици,
напълних шепите си с теб и
ги протегнах,
съмнението стрелна ято гладни птици
и закълваха стръвно... глухо,
нямо гледах
как си отиваш заедно със болката,
как слабостта ми се прелива в сила
с дванайсет коня вече е двуколката,
дванайста чаша вечност се излива
над миналото ни, горещо бъдеще,
топят се ледове, изплуват гробници,
безпътия се сблъскват с кръстопътища
и зейват рани като пропасти оголени.
Последната троха ще е за тебе...
като от урна разпилян,
животът, както знаеш няма стреме,
падне ли Ин, пропада и Ян.