Днес е кралска особа,
утре - бедна робиня.
Много пъти се ражда.
Много пъти умира.
Носи кръста на грешница,
ореол на светица,
а тъгата я чака
все така зад кулисите.
Разпилява душата си
на хиляда парчета.
Как го прави? Сърцето и
се побира във шепа.
Как успява след всички
роли, случки, лица,
да намери отново
своя път към дома?
Как се смее когато
в нея сълзи валят?
Как ридае нещастно,
щом я дави смехът?
Колко лесно внушава
на тълпата мечти,
а приключи ли всичко
и се ще да мълчи,
да затвори вратата,
да остане сама
и да бъде отново,
най-нормална жена...
...Тя блести недостъпно
на екрана пред теб,
но очите и шепнат:
\"Аз съм просто човек!\"