Отивам на там, откъдето
малцина с мечти се завръщат
и застинало в сиво небето,
отгоре ме гледа намръщено.

Тълпата неусетно се стопля,
замръзнала в близост внезапна
в крила се превръщат оковите,
а сърцето тежи необятно,

\"Пораства!\" - похвално осъден съм,
за туй, че света е отъпкал,
години, безмилостно хвърлени,
в жарта на наивните сънища.

Във битки - инати, обречени,
да бъдат безспорно падение.
Битки, които безчувствено,
осъждани бяха с презрение.

Но аз не съм коленичил
не съм и прекланял и чело,
безусловно, безкрайно обичал съм,
детински глупашката смелост.

Но днес... нагорчава ми времето,
от всички сурови уроци,
които със мъдрост отнемаха,
усмивката, хлапашки непорочна

И отивам на там, откъдето
малцина с мечти се завръщат...
изгубил по пътя детето,
изминало всичките пътища.