Пораснах... само за година.
Виж, стигам мъжкото ти рамо.
Животът пак не ме подмина.
И всичко... за година само.

Животът с тебе ме прегърна
и все ме дърпаше нагоре.
Уж за последно... Всъщност първо
фатален ъгъл се отвори.

Започнах с теб да се сънувам -
припряна, сбъдната и страстна.
Опитах се да се лекувам...
Но бе любов така прекрасна.

Май бях се спънала в подкова...
И всичко ставаше наяве.
Хем пиех вино със отрова,
хем исках пак да го направя...

Звезди не чаках да ми сваляш.
Достатъчно бе, че те има.
Безтуй очите ти ме палят...
и в шепота им съм любима...

Пораснах само за година.
Не знам дали това е лудост -
една такава нежносиня,
с привкус на сладко бяло чудо...!