Попиля се без дом и без път –
трудни друми в смълчано безвремие.
И усещаш във вените студ,
не намерил най-лекото бреме.
Попиля се - себичен и див -
като пясък в безводна река си.
Вечно търсещ през дюните брод,
но във пясък превърнал душа си.
Попиля се - невзрачен и груб –
като камък, отломен набързо.
Във живота – тъй сив душегуб,
не намерил най-вярна посока.