Понякога си мисля, че това е края

и че няма път или светлина…

Макар, че знам, че не трябва да се отчайвам

и да мисля песимистично…

Понякога се двоумя, кое е най-правилното

и не успявам да го разбера…

Толкова много въпроси има в главата ми,

че си мисля, че ще се побъркам,

 а знам, че не трябва…

Някога си мислех, че любовта е въпросът,

а отговорът да се обичаме повече и по-истински…

но сгреших, за пореден път…

Уморих се да бягам, уморих се да чувствам…

само болка донасям и после отново бягам…

без да знам докъде ще стигна… а изход няма…

лабиринта е пуст… малко остана до финала…

Не се самосъжалявам,

далеко съм от тази мисъл…

просто искам и аз да почувствам отново,

че живея, че мога да обичам

и че истината смея на глас да изричам…