Понякога приисква ми се да мога!

                                                                         На Силвия

 

Понякога

Приисква ми се да мога!

 

Да мога

Мъката да превъзмогна.

 

Да мога

До теб свенливо да застана.

 

Да мога

В очите ти образа си да видя.

 

Да мога

Косата ти ефирна да погаля.

 

Да мога

Ръце по раменете ти да прокарам.

 

Да мога

В обятията си нежно да те взема.

 

Да мога

Плахо устните ти да докосна.

 

Да мога

Мечтите цветни да ти върна.

 

Да мога

Красотата и нежността отново да ти покажа.

 

Да мога

Да живееш и мечтаеш, да сънуваш и дерзаеш да те накарам.

 

Да мога

За всичките ти болки единственият лек да бъда аз.

 

Понякога

Приисква ми се да мога, 

Макар и да знам,

Че никога няма да мога!

 

 

Středa, 7. dubna 2010.

Smetanovo nábřeži.