Сънувам, че гориш на клада.
В пламъци Любов се мяташ.
Крещиш и молиш за пощада…
-А аз?-Не искам да съм буден!

Сънувам те сломена, празна.
С коса-завеса се прикриваш
Вървиш угаснала, печална…
-О ,Боже!-Нека се събудя!

Сънувам как блестиш във мрака
с изящни форми-на Шедьовър.
В ръце изваяни се стапям…
-О ,не !-Не трябва да се будя!

Сънувах, че си бяла роза
как с цветен аромат ме любиш
Но Утрото дойде и бърза,
а исках… Ти да ме събудиш!