Не искам да си мисля, че отново
събудила съм всичките жужащи,
а те насочили хоботчета с отрова,
пак търсят най-ранимото ми място.
Помисля ли си, закълвава вятър
в очите ми със пясък и със клечки,
а те актьори лоши във театър,
дъжда отстрелват бързо, без засечки.
Помисля ли си, ме смразява зима
и спомените във червено парят.
А теб, навсякъде в живота ми те има.
Не искам, шитото със обич да разпарям.
И без да мисля, искам в твоя замък,
за мене с нежност всяка нощ рисувал,
да ме изваеш във Жената-пламък,
а себе си в полъх залудувал...
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me