Все по-често самичък оставам,
запрелиствах тефтера със спомени.
Явно е, че и аз остарявам...
Не по сватби, тръгнах по помени.

Мълчаливо, със свещ във ръката
посещавам приятели стари
и преливам с бутилката вино -
\"Бог да прости, мои другари!

Скоро пак ще сме заедно всички,
тук запазих си място, до вас.
Във сърцето бодът ме иглички.
Към небето пътувам и аз.\" 

06.10.2011 г.