Изскубвам се от лапите на времето,
поглеждам преживяното с насмешка,
на днешния си ден аз стъпвам в стремето
и тръгвам към поредната си грешка.

Не моля милост, нито позволение
сред бурите да влизам с нож изваден,
не искам от живота извинение,
че често ме оставяше прегазен.

Във храмове не влизам с покаяние,
от хората добри ще искам прошка,
когато причинявам им страдание,
а от Смъртта изкопчих пак отсрочка,

че още много битки са в очакване,
предлагам им плътта си разгневена.
Досадните подсмърчане, оплакване
не са от мен в живота заявени.

Прощавайте, че бързам, чака конят ми,
а сабята е в бляскавата ножница,
усмивката спокойна – тя е бронята,
която води бойната ми конница.

Не искам да поглеждате в очите ми,
аз нямам време за сълзи – разпятия…
Политай, мое конче, към мечтите ми,
да смачкаме зловещите проклятия!