Поле обгърнато във мъка,
поле обвито във печал.
Замръзнал е сега живота
и пълнят се очите с жал.

В това поле за вкаменени
безброй души във ледения гроб
и само камъкът напомня,
че имало е някога живот.

Оставям тук една усмивка.
Оставям тук едничък лъч.
Оставям много нежност, мъка.
Оставям много смях и глъч.

Оставяме те тук приятелю.
Сънувай своя вечен сън.
Но ти оставаш в нас приятелю,
сърцата ни не ще те пуснат вън.

....в памет на двама мъже, оставили следа в сърцето ми:
На нашия приятел - Павката Колев, който ни напусна нелепо, съвсем млад и ни остави да изживеем мечтите му.
На нашия водач, нашия приятел, нашия идол, нашия кумир, нашата гордост, нашия учител, любовта на майка ни, нашия Баща, на Татко - Красимир Спасов.
ОБИЧАМЕ ВИ!!!!