Навън вали твоето измислено \"сбогом\",
постила се като коси по покривите
и те изглеждат пухкави и сини
като през мъгла.
Колко ли Малки принцове крачат след теб
и те следват,
ослепели от лунния блясък,
който хвърлят следите ти?
Остър е профилът ти.
Нефритен.
Миглите ти пробиват Луната.
Скулите ти раждат звезди, когато се разплачеш.
В косата ти се сбират хоризонти.
И аз те следвам. Ослепял.
Държа крайчеца на роклята ти и
броя свойте стъпки.
Лунно и синьо момиче.
Чернотата край тебе си струва,
защото сияеш отвътре.
Покриви, покриви, покриви...
Кога ще се свършат
и остане само небето?!