StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,803
   Потребители: 12,418
   Автори: 4,034
   Коментари: 322,962
   Точки: 2,664,153
   Съобщения: 169,561
   Лексикони: 4,505
   Снимки: 10,714

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Поколение мое

Световният простор към тебе сочи.

Извърнати очи, а дланите ти ми показват.

Мечта ли, блян ли, какво ли пак нарочи...

Очите ти пък приказки разказват,

а гласът ти кънти в глухото пространство

и бавно поглъща всичко черно и развратно...

Няма го веч’ в тъмата  това тъй човешко ароганство.

Това се нарича време превратно ...

 

А дали този черен твой кръст на гърдите,

дето виси на тънка синджирка,

те прави тъй вярващ, почитащ дедите,

или подигравката те превръща в мисирка...

 

Ах, поколение „славно”!

Къде отиде идеалът забравен?

Защо хората още оттеглят се бавно?

Защо светът стана е тъй равен?

 

Не равен, а вдлъбнат така да го кажем,

през тъпотата вече премина.

А и егото трябва добре да намажем,

че иначе всичко замина...

 

Защо светът стана тъй равен?

Защо хората оттеглят се бавно?

Къде отиде идеалът забравен?

Ах, поколение „славно”!

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Друга поезия
публикувана на: 2014-06-05
прочитания: 200
точки: 11 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход