Хайде, дъще, време е!
Още дъх си поеми веднъж
тоз живот, за тебе бреме е,
за друг доброто си задръж!

Душата ти безмълвно страда
много дълго, болестта й продължи,
не искам вече да ти се налага -
към светлината смело полети.

Ела, чедо, да си починеш,
съдбата с тебе прекали
време е, оттам да си заминеш,
дъждът от твоите сълзи вали.

Щом щастието свое тя към теб
така скъпернишки пести,
предлагам ти го, дъще, във букет,
протегни ръка и го вземи!

Последвай, дъще, своя баща,
от света коварен ти се откажи,
доброто си сърце му завеща,
а той шамар ти зашлеви.