Поисках да ти бъда стряха.

На къщата, която ще строиш.

Но там, под нея вече

и птиците гнезда не вият...

Поисках да ти бъда покрив.

На къщата, която съгради.

Но покривът е само похлупака,

който на душата да тежи.



Поисках да ти бъда покрив.

Но покривите често те прихлупват.

Отнемат ти звездите и луната.

И слънцето дори в дома не пускат.

Поисках да съм ти врата.

Но тя отваря се навън...

Така не мога да те спра.

Затова...

ще бъда само праг.

Ще бъда праг на твоите мечти...