Поглеждам през
прозореца отворен,
с очи затворени
усещам утринта
и с капчица
умираща надежда
разгарям огъня
на пепелта...
Копнежите в
този миг – умират
и спомени връхлитат
нежната душа.
А слънцето –
раздиращо простора-
изстена и потъна
в пепелта...
Жар огненочервена
и потребна.
От смърт и глад
се не бои,
жар глупаво изпепелена-
от смешния човек
се най-мори!...