“В зрелостта си поетите са длъжни
              да пренапишат старите си стихове...”
                                              Съвет на приятел

Бих пренаписал старите си стихове,
но с нови рими.
Не кристално-гладки,
не звънки, не! – обратното – по-тихи,
не сочни, не избистрени, не сладки...
...бих търсил рими сухи, по-горчиви,
по-дълго отлежали в дън душата...

Тъй рядко шареното е красиво –
навярно бих потърсил простотата,
по-възрастни навярно бих намерил,
по-опитни, по-склонни да заплачат...
Не съм избрал такива рими вчера,
но днес е приближил на крачка здрачът.

Бих пренаписал старите куплети –
по-другояче и със нови рими;
сребро от старостта ми в тях да свети,
пелин от дните ми из тях на има,
студени дъждове сред тях да плачат,
да свирят тънко сприи безутешни...
Бих пренаписал старото.
Обаче
това ще бъдат други рими, днешни.

Това ще бъдат старчески мелодии
за зимен вятър и кавал далечен,
кантати тъжни, есенни рапсодии
под нощното небе, край Пътя Млечен...
Бих пял по-задушевно и по-тихо,
бих търсил други истини, друг смисъл...
Бих пренаписал старите си стихове.

Но младостта си как бих пренаписал?