Ще си отида аз и кой ли ще ме помни
мен – ненужна вехтория безидейна,
в порочен кръг на своите огромни
проблеми… Доуби ме ти и грейна!
Какво ми струваше… да се опитам
да преглъщам всякога, дори и неотпил,
и винаги тъй сляпо да разчитам
да сетиш мойта нужда… без да питам…
Нищо! Аз дори не протестирам.
Във свойта вяра с поглед ще те пия,
ръце към теб не ще спра да простирам
и ще чакам някой ден да ме откриеш.
2010-02-17